Миналия
път видяхме, че какъвто и да е човек –
духовно извисен или материално центриран,
в каквато и житейска роля да се е вживял,
каквото и да мисли и да прави, все нещо
ще пропусне, все някъде ще сгреши... и
нарекохме тази човешка особеност
адаптивно-функционална недостатъчност
(АФН). Корените и са изконни...
Позната
ли ви е библейска история за „първородния
грях“ (Битие гл. 2-3)? След като го създал,
Господ заселил човека в Едемската
градина и му заповядал: „От всяко дърво
в градината свободно да ядеш, но от
дървото за познаване доброто и злото,
да не ядеш, защото в деня, когато ядеш
от него, непременно ще умреш.“ Ева обаче
била изкусена от змията: „Никак няма
да умрете, но Бог знае, че в деня, в който
вкусите от този плод, ще бъдете като
богове, знаещи добро и зло”. Взела жената
плод от дървото, яла и дала и на Адам да
яде. Тогава очите им се отворили и те
видели, че са голи... Господ разбрал, че
са нарушили заповедта му, разгневил се
и с проклятия изгонил човека от рая,
преди да е ял и от дървото на живота и
да е станал безсмъртен: „...проклета да
бъде земята поради тебе; със скръб ще
се прехранваш от нея през всичките дни
на живота си. Тръни и бодли ще ти ражда;
и ти ще ядеш полската трева. С пот на
лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш
в земята, защото от нея си взет; понеже
си пръст и в пръстта ще се върнеш.“ Може
ли дори днес да се нарисува по-изразителна
картина за човешката неадекватност и
адаптивно-функционална недостатъчност?
Човекът се изправя пред Творението
незрял и неосъзнат, не познава себе си
и собствената си голота, наивен и
доверчив, няма срам, няма страх от Бога...
опитва нещо непознато, просветва му за
миг и същевременно греши, защото
предизвиква срам и гняв, проклятия,
изгонване от дома, безкрайни страдания
и болка...
От
научна гледна точка можем да направим
повърхностен и непълен опит за доизясняване
на картината като погледнем какво пише
за човешките възприятия в Wikipedia.org:
„В научните среди се води дискусията
за това какво точно представляват
възприятията. Нормално се счита, че има
възприятие за допир, вкус, мирис, светлина
и звук. Освен тези основни типове
възприятия, някои бозайници имат
способност да реагират на болка,
местоположение в пространството,
движение на части от собственото тяло
и температура. Други животни са способни
да усещат магнитни и електрични полета.“
Какво излиза – човек не възприема
всичко, което става в света около него.
Нещо повече, вижда по-зле от орела, чува
по-слабо от змията, обонянието му е
по-лошо от това на вълка, а да не говорим,
че не притежава магнитни сензори като
гълъба или електрически сензори като
акулата. Отделните хора възприемат,
интерпретират и реагират на получената
информация по различен начин – има
късогледи и далекогледи, далтонисти,
глухи, аутисти... От най-ранно детство
всеки вижда, чува и откликва на света
по свой единствен и неповторим начин.
Всеки трупа свой собствен опит и свои
собствени грешки. Адаптивно-функционалната
недостатъчност ни е общо-присъща, но по
индивидуално-специфичен начин, затова
всеки от нас има да учи своите лични
житейски уроци и да решава своите лични
житейски проблеми. Тя заедно с любопитството
да я изучим и с волята да я преодолеем
са най-човешките ни качества. Ние не сме
съвършени и можем винаги да съгрешим с
божествената цел да се осъзнаем, да се
извиним, да се поправим и да изберем
по-добрия път за себе си към истината и
към Бога. Всяко преживяно усещане,
чувство, емоция, всяка изказана или
вътрешно затаена мисъл, всяка спонтанна
реакция или добре планирано действие
ни идентифицират пред нас, пред света
и пред Бог, вкарват ни в някаква роля и
ни дават възможност да я изиграем добре
или да се провалим. Какво бихме могли
да направим, за да увеличим лавинообразно
своите успехи?
- Да търсим своята мисия, смисъла в този живот и да влизаме в роли, които ни помагат да постигнем себереализация;
- Постоянно да осъзнаваме и актуализираме личностните си идентификации (ролите в които влизаме) и да изчистваме съзнанието и подсъзнанието си от стари мисловни нагласи, предразсъдъци и стереотипи, които ни пречат да бъдем себе си.
А
сега да упражним тези възможности с
изготвянето на един най-обикновен
списък:
|
Бил съм: |
ученик в минен
техникум, безработен, строителен
работник, атеист, социалист, профсъюзен
активист... |
|
Сега съм: |
технически ръководител
в строителството, студент по икономика
(задочно), православен християнин,
симпатизант на ГЕРБ... |
|
Искам да бъда: |
икономист, специалист
по финансови пазари и валутна търговия,
финансово независим, достоен и добър
човек, полезен за своето семейство и
за другите...
|
Направете
подобен списък за себе си, вгледайте се
и помислете – всичко ли
в него е в хармония с вашата мисия (ако
съзнавате каква е тя),
няма ли мисловни нагласи и модели на
поведение от миналите ви идентификации,
които да ви пречат сега или да са спънка
пред бъдещите ви планове? Няма ли нещо
съществено, което да сте пропуснали да
включите в списъка? Възможно ли е да има
нещо, което подсъзнателно да ви дърпа
назад? Допълнете списъка и коригирайте
допуснатите в него грешки, след това се
замислете няма ли идентификации, които
да влизат в конфликт, така че вживяването
в една роля да прави невъзможно доброто
изпълнение на друга. Това е особено
важно при идентификации, които се
разминават във времето и на пръв поглед
не би трябвало да си влияят. Да погледнем
за миг по-горе. Един православен християнин
не може да бъде повече атеист – миналото
е отречено и изглежда преодоляно в този
аспект. Но един православен християнин
може с пълна сила да си остане социалист
и да симпатизира на някой от синдикатите,
независимо че сега гласува за ГЕРБ.
Най-интересният въпрос тук е – може ли
такъв човек да бъде ефективен инвеститор
или спекулант на финансовите пазари.
Не влиза ли интересът му към парите в
конфликт с духовните ценности на
православния християнин и със социалните
въжделения и манталитета на един
синдикален активист? Та нали любовта
към парите е в основата на всички човешки
пороци! Конфликтът е толкова дълбоко
стаен, че ако не бъде своевременно
открит, осъзнат и разрешен нашият човек
от примера няма никога да стане добър
инвеститор и борсов спекулант. Всеки
път, когато се опита да спечели някакви
пари, дълбоко в себе си той ще се чувства
духовно омърсен и социално отчужден от
своята среда. Това ще му пречи да преследва
свободно и открито своя интерес,
страхувайки се да не бъде низвергнат и
поруган... Или пък да не стане обект на
нечия завист.
Мисля,
че картината ни стана ясна и това е
достатъчно за днес, нека да не подлагаме
на повече изпитания нашите
адаптивно-функционални способности.
Няма коментари:
Публикуване на коментар