7. Онто-идентификация: „Аз съм това, което... приемам да бъда!“, „Ти си... моя Бог!“

От предишните постинги в блога ми вече имате достатъчно ясна представа до какви дълбоки прозрения и логически изводи могат да ни доведат практическите ни заниманията с онтодиалектика. Преживяхме и осъзнахме съсъществуването си с нашето Не-Аз и с Бога, придобихме представа за двата основни онто-принципа, че Съществуващото се самозапазва и самоопределя, като пълна противоположност на своето друго – Нищото, усетихме и осмислихме своето собствено, вътрешно време и пространството... Опитахме се да адаптираме придобитото ново познание към старите религиозни догми и научни парадигми... Сега можем спокойно и с увереност да продължим, като потърсим отговор на някои от най-важните въпроси в човешкия живот: „Кой съм аз!“, „Каква е моята мисия?“, „Какъв трябва да бъда?“, „Как да се преборя със своето его и да постигна вътрешна хармония?“... Сам по себе си всеки един от тези въпроси може да се приеме като достатъчно основание за задълбочено самостоятелно изследване, за изписването на стотици страници с банални клишета и за формулирането на някакви мижави и съмнителни резултати. Ние няма да правим подобни операции. Ще караме направо по познатия ни вече път: ще се отпуснем в медитативна поза, ще фокусираме вниманието си върху интересуващия ни въпрос и ще наблюдаваме мислите, които идват в съзнанието ни и отминават, заместени от други мисли. Преживяванията на всеки практикуващ ще бъдат напълно субективни, неповторими, специфични... така че аз не мога да дам някаква всеобща съдържателна схема. Някои ще стигнат до дълбоки личностни прозрения, други няма да могат, но полза във всички случаи ще има, още повече, че няма никакви ограничения във възможностите за многократно и все по-задълбочено експериментиране.

И така: усамотяваме се в своето тихо кътче за медитиране, отпускаме физическото си тяло стъпка по стъпка, приглушаваме вътрешния си глас, като спираме да изразяваме хрумванията и мислите си словесно и насочваме цялото си внимание към това да локализираме своята същност. Преживяването ни е добре познато – възприемаме и преживяваме своето безусловно съществуване. „Аз съм!“ - това е единствената мисъл, която си позволяваме да изразим словесно с вътрешния си глас. „Аз съм! Аз съм, това което съм!... Но кой съм Аз? Кой съм Аз?“... Нямам представа какво може да ви хрумне в отговор на този въпрос, затова ще ви изложа схематично моите мисли... Но кой съм Аз?... Духът, който осъзнава себе си? Светлината, енергията, вибрацията, полето във физическото ми тяло, в гърдите, в главата...? Вътрешния поглед, вниманието, съзнанието, фокусирано върху тези мисли...? Гласът, който ги повтаря?... Волята да правя всичко това?... Аз съм всичките тези неща и мога всичко това! Аз мога да избирам... да се идентифицирам! Аз съм човек, аз съм мъж, аз съм бял, европеец, българин... аз съм съпруг, баща, дядо...“ Да не навлизаме в повече детайли засега – изнесеното до тук е достатъчно, за да разберем неизбежността и силата на идентификацията. Обикновено целият процес на личностна идентификация протича автоматично и неосъзнато и всеки от нас изпълнява непрекъснато една или няколко различни роли в живота.

Обикновено казват, че човекът е това, което мисли за себе си. Но това е само незначителна част от истината. Неосъзнатата идентификация, наречена импринтинг (от англ. imprinting - запечатване) се наблюдава както при човека, така и при животните. Това е психологически механизъм, благодарение на който впечатления и образи, възприети в определен критичен или ранен период на развитие, остават трайно фиксирани в паметта. Обекти на импринтинга могат да бъдат родителите, братята и сестрите, бъдещите полови партньори, хранителните обекти (включително животните-жертви), постоянните врагове, характерните признаци на мястото, където се живее... Импринтигът се осъществява обикновено в детската и юношеската възраст и последствията от него са най-често необратими.

Най-добре изучената и показателна форма на запечатване на образ е "реакцията на следене" на майката от нейните новородени пиленца или животни. Патета, излюпени от кокошка, се държат като майка си и се страхуват от вадата...

Осъзнаването и овладяването на личностната идентификация посредством описаната по-горе онто-медитативна техника дава изключителни адаптивно-функционални предимства на всеки практикуващ. Ето ви един елементарен пример. Искате да успеете в някакво начинание, да кажем в малък собствен бизнес. Имате подходяща идея, имате необходимите средства и други материални условия, имате подкрепата на своето семейство, но имате и неосъзнатата (подсъзнателна) идентификация на „жертва“ или на неудачник още от най-ранно детство. Каквото и да правите, колкото и да се стараете, нещо дълбоко вътре във вас винаги ще ви пречи и саботира и то така, че вината за провала ви да изглежда все извън вас: в „скапаната държава“, в корумпираните депутати, в мафията, в нелоялната конкуренция... Колкото и да се борите с обстоятелствата, докато не осъзнаете неадекватната си личността идентификация и не я промените, успехът и да иска не може да дойде при вас, защото вие просто сте заключили душата и живота си за него.

Има много важни въпроси свързани с личностната идентификация и ние ще се спрем на някои от тях в следващите постинги. Засега ще обърнем внимание на нещо от изключителна важност. Осъзнатата възможност да актуализираме постоянно своята идентификация и по този начин да овладяваме и коригираме поведението си на най-дълбоко духовно ниво ни изправя пред въпроса каква е мисията ни на този свят и има ли неприемливи и недопустими житейски роли за нас? Как можем да открием за какво сме родени и така да изживеем своя живот, че да постигнем себереализация, да осъществим потенциала си и да почувстваме истинско удовлетворение от това? Екзистенциален проблем – нали? Но изясняването му никак не е трудно. Чрез механизмите на неосъзната или осъзнато овладяна личностна идентификация ние постоянно се самоопределяме, а самоопределяйки се ние формираме нашето отношение към своето друго, към Не-Аза. Ако се изживявам като любещ съпруг и баща отношението ми към семейството ще бъде едно. И съвсем друго ще бъде, ако се позиционирам като ухажор, флиртаджия и сваляч. Ако се мисля за честен човек, ще се държа по един начин, и съвсем по друг начин ще се държа, ако съм решил да бъда манипулатор, мръсник и интригант... И обърнете внимание – дори и да не съзнавам своя идентификационен избор, всепроникващия и всеприсъстващ божествен интелект е неизменно наблюдател на това, което става в мен. Ако изборите и действията ми са в хармония с неговите намерения за мен, аз ще чувствам присъствието му като одобрение и подкрепа и обратно, ако мислите и постъпките ми са в дисхармония с моята мисия на този свят, аз няма да намеря подобна духовна подкрепа, а не е изключено и да стигна до вътрешни угризения, да заговори в мен съвестта... С няколко думи казано, когато мислим и действаме в хармония със себе си и със света – Вселената и явно и неявно ни подкрепя, няма нужда да се борим със живота. И обратно, когато влизаме в неподходящи житейски роли, рано или късно всичко се проваля.

Как можем да обобщим казаното дотук? Аз съм това, което приемам да бъда съзнателно или неосъзнато, все едно. А Ти – всепроникващият и всеприсъстващ интелект в мен и извън мен, си моя Бог. Когато избраната от мен роля в живота е в хармония с Твоята воля и с намеренията Ти за мен – цялата Вселена ме подкрепя, и обратно, когато живея в дисхармония с моята мисия – животът ми се превръща в безкрайно изпитание, в постоянна борба, провали и мъка.

Архетипно поведение:

Архетип (от гръцки ὰρχέτῦπος, означаващо модел, пример) в психологията е модел на обект, личност или начин на поведение. Понякога терминът се използва със значението на стереотип, а в други ситуации може да означава аналогична гледна точка. Архетиповете съществуват във фолклора и литературата от хилядолетия. Основателят на аналитичната психология Карл Густав Юнг в началото на 20-ти век определя компонентите на колективно несъзнаваното като архетипове. Това са образи и фигури, които навлизат неконтролируемо в съзнанието под формата на сънища, фантазии, халюцинации или биват проектирани върху външни обекти.Юнг представя пет основни архетипа:
1. Его-то – регулаторният център на душата и носител (реализатор) на личността;
2. Сянка-та – обратното на егото, често притежава качества, с които егото не се идентифицира, но личността притежава, независимо от осъзнаването на егото;
3. Анима – женското начало на човешката душа (също "душа");
4. Анимус – мъжкото начало ("дух");
5. Персона-та – маската, предпазваща его-то от заобикалящата враждебна природа.
Освен тези пет основни архетипа съществуват и архетипни образи. Те са много на брой, като най-популярните от тях са:
- на детето – чистота, невинност, неопетненост;
- на учителя – мъдрост, архетип на духа;
- на героя – храбър, винаги побеждава злото, извор на алтруизъм и благородство;
- на хитреца, лисицата;
- на дявола или сатана;
- на злодея;
- на чудовището;
- на прераждането;
- на Великата майка – Земята;
- на световното (космическо дърво) и т.н...
Повече по въпроса виж тук: http://moradabg.com/jung_bg.htm

6. Онто-адаптация: какво сме ние – еретици, псевдоучени или...

Читателю, нямам никаква представа, с какви очи гледаш на предходните публикации в този блог. Не знам какъв е твоя жизнен опит и какви поуки си извлякъл от него, в какво вярваш или не вярваш, какво е останало от образованието и научната подготовка, които някога си придобил, с какви свои лоши навици, предразсъдъци или слабости на характера си успял да се пребориш... Не знам доколко задълбочено или повърхностно си прочел написаното от мен и как си преживял и осъзнал, това за което говоря. Просто – не знам, а и не бих могъл да узная, защото нямам непосредствен достъп до твоя вътрешен субективен свят. Това, което обикновено излиза на повърхността е неразбиране, недоумение, неодобрение или направо открита враждебност. И в същата посока би намерил достатъчно авторитетни съмишленици – религията, науката, културните традиции...

Едно от първите еретически учения в ранното християнство е гностицизма (гр.: γνώσις gnōsis, 'знание, познание, наука'), което в противовес на църковните канони давало на всеки посветен директен достъп до религиозните мистерии и езотеричното познание, поради което било ревностно преследвано и унищожено от църквата.

Вижте какво пише в гностическото Евангелие на Тома:

„Исус каза: Този, който разкрие

значението на тези думи няма да вкуси смърт.
Нека този, който търси, не се спре в своето търсене
докато не намери. Когато намери, той ще се смути,
И когато се смути, Той ще се изуми от възхита,
и ще царства над Всичко.
Ако вашите водачи заявяват че царството е на небесата,
птиците на небето ще са там преди вас.
Ако кажат, че то е в морето, рибите на морето ще са там преди вас.
Царството е във вас и без вас. Когато познаете себе си, ще знаете.
Тогава ще знаете, че сте Синове на Живия Отец.
Но ако не познавате себе си, вие сте в бедност, и сте бедност.“ http://www.taiji-bg.com/articles/christianity/ch2.htm

Без да навлизаме в подробности, да видим какво пише и в сайта Православие: „В по-широк смисъл гностик може да бъде наречен човек, който обръща мисления си поглед към света на невидимите, духовни същности и търси спасение чрез полученото посредством божественото Откровение знание за истинската същност на човека и за необходимостта за неговото избавление от оковите на порочния свят на материята. Така в "Евангелие на истината" на Валентин се казва: "Този, който знае [тази истина, или знае себе си], принадлежи на горния свят. Когато го призоват, той отговаря, той се обръща към Бог, който го призовава да се върне към Него". http://www.pravoslavieto.com/inoverie/gnosticism/index.htm

Понятно е защо църквата пази ревностно своето място на посредник между човека и Бога. От позициите на днешната наука картината е доста по-комплицирана. Но и в този случай е почти толкова лесно да ни обвинят в псевдонаучност, колкото и от религиозна гледна точка в ерес. Причината е в това, че направените от нас самонаблюдения, логически изводи и изобщо заниманията ни с практическа онтодиалектика са в противоречие със всички възможни научни парадигми. От времето на Галилей насам учените наблюдават и изучават „обективната реалност“, свеждайки до минимум (когато не могат напълно да игнорират) ролята на познаващия субект. Основен предмет на познание е природата, материята, която се приема за първична. Съзнанието, доколкото го има, е „свойство на високо организираната материя“, човешко огледало в което тя се отразява. Няма Бог, няма Дявол... Науката иска всичко да измери, да докаже експериментално всеки свой извод, да обясни и опише с математически уравнения всичко от елементарните частици до Вселената. На пръв поглед няма какво да се възрази, още повече, че научния и технологичен напредък е очевиден за всички... Но наистина ли господстващата общо-научна парадигма е толкова безспорна и непротиворечива? Кой може да докаже и с какви експерименти, че природата (материята) е наистина първична? Кой може да докаже и с какви експерименти, че съзнанието е продукт от еволюцията на първичната аморфно-дезорганизирана материя? И възможно ли е по принцип с някакви „научни експерименти“ да се докаже първичността на природата (материята), след като основен фактор при тяхното поставяне, провеждане и интерпретиране ще бъде човешкия интелект?

Това от една страна, от друга – да се представя съзнанието като „отражение“ е доста странно. Ако вземем една топка за тенис и я хвърлим към пода, тя ще се удари и ще отскочи, спазвайки законите на Нютон и законите за запазване на енергията и импулса. Колкото и пъти да я хвърлим, толкова пъти ще се повтори едно и също. С малко познания и не много сложни пресмятания можем да опишем траекторията на топката преди да се е ударила в пода и след това. Ако хвърлим обаче същата топка към домашния си любимец, който дреме на пода пред камината, нещата коренно ще се променят – нито топката ще отскочи по познатия ни начин, нито домашният ни любимец ще отреагира еднозначно, както отразява пода. Може да откликне и да се включи в играта, може просто да се премести от другата страна на камината, а може и да излезе от стаята. И колкото и да се стараем не бихме успели да опишем реакцията му с уравненията на Нютон, на електромагнетизма, на Теорията на относителността, на Квантовата механика и т.н. Живата материя не отразява, тя реагира избирателно и това е особено силно изразено в съзнателното поведение на човека...

Какво искам да кажа с всичко това? Имате уникалния шанс да изберете по кой път в търсене на истината да продължите. Да се доверите на стереотипното мислене и на авторитета на институциите или на собствения си онто-практически опит. И в единия и в другия случай ви предстои някакъв процес на адаптация. Ако изберете утъпкания от традицията път, трябва да пренебрегнете собствените си преживявания и прозрения и обратно, ако цените уникалната си индивидуалност, очаквайте да ви обвинят в какви ли не грехове, в невежество и в некомпетентност. Аз лично предпочитам да бъда в хармония със себе си и с онзи по-висш интелект, който откривам да присъства навсякъде в мен и около мен... пък нека да ме мислят за грешник и невежа.